Разхищение на храна в Полша и по света. Как да ги намалим?

Знаете ли кое? Онова неизядено кисело мляко, което се криеше в ъгъла на хладилника преди седмица. Или пък смачканите картофи, които са успели да пуснат корени и сега ви махат от шкафа.

Почти всеки ден нещо излиза от употреба, разваля се или губи свежестта си. И почти всеки ден тези неща се озовават в кошчето за боклук. На пръв поглед нищо. И все пак, ако погледнем глобално, ще видим, че изхвърлянето на храна е огромен проблем. Толкова огромен, че трябва да се изчислява в милиони тонове.

Вижте също:

• Ден за отказване от тютюнопушенето
• Ден на чистия въздух
• Здравето на белите дробове след пандемията
• Национален ден на детската градина
• Световен ден без телефон
• Ден на донора на костен мозък
• Ден на рибата
• Ден на големите пчели
• Ден на кръводаряването
• Ден на прегръдките
• За сингъла на Свети Валентин
• Как да се грижим за психичното си здраве

Световен ден на храната

Знаете ли, че Световният ден на храните се отбелязва на 16 октомври? Това е важен празник, който е учреден през 1979 г. от Организацията по прехрана и земеделие на ООН, известна като ФАО (Food and Agriculture Organization).

Празникът се отбелязва в целия свят и има за цел да привлече общественото внимание към проблемите с храните по света. Той е не само възможност за размисъл, но и за предприемане на действия. Това е подходящо време да се замислим за глобалните проблеми с храните и какво можем да направим, за да помогнем за тяхното решаване.

Колко храна разхищаваме?

Един тон е много. А един милион тона се превръща в напълно абстрактно понятие. Трудно е дори да си го представим. За съжаление именно в милиони тонове се измерва мащабът на разхищението на храна. Както в световен мащаб, така и в Полша.

Изхвърляне на храна в света

Според доклад на ФАО годишно в света се разхищават около 1,3 милиарда тонахрана.

Ако разделим това количество на 365 дни, ще установим, че повече от 3,5 милиона тона храна се озовават на сметищата всеки ден. Ако това не е достатъчно, ФАО изчислява, че разхищението на храна струва до един трилион долара годишно.

За да илюстрираме по-добре това: ако слухът, че Елон Мъск печели по 430 млн. долара на ден, е верен - в сметката му годишно ще постъпват по-малко от 157 млрд. долара. Един трилион е все още много далеч.

Хранителни отпадъци в Полша

По данни на хранителните банки в Полша всяка година у нас се разхищават около 4,8 милиона тона храна. Смята се, че до 60 % от нея се изхвърля в домовете ни. Това означава, че всеки от нас изхвърля около 75 кг храна годишно.

Интересно е, че според Централната статистическа служба статистическият ковач произвежда 360 kg wastei годишно. Това означава, че храната, която изхвърляме, съставлява повече от 20 % от отпадъците, които произвеждаме. Това означава, че всеки пети боклук, който изхвърляме, е храна.

Къде и как се разхищава храна?

Противно на това, което може би си мислите, разхищението на храна не се отнася само до неизяденото кисело мляко с изтекъл срок на годност или домата, който е мухлясал в зеленчуковата ни градина. Хранителните отпадъци започват много по-рано, отколкото се изхвърлят в контейнера за битови отпадъци.

Храната има жизнен цикъл, който се състои от шест етапа:

• производство - т.е. отглеждане на култури, отглеждане на животни,
• съхранение - обикновено след прибиране на реколтата,
• преработка - някои храни, като например зеленчуците и плодовете, които купуваме в непроменен вид, не се нуждаят от този етап,
• дистрибуция - това е етапът, на който хранителните продукти достигат до магазините,
• консумация - когато купуваме храната и я консумираме в домовете си,
• изтичане на срока на годност - това е онова злополучно кисело мляко с изтекъл срок на годност.

Загубите се отчитат на всеки един от тези етапи и започват още на полето. Неправилните методи за прибиране на реколтата или борбата с вредителите причиняват първите щети. Следват неподходящи условия за съхранение на събраната реколта и огромни загуби при преработката.

По данни на ФАО около 75 % от храната в света се губи по време на тези първи три етапа. На свой ред около 35 % от храната се губи в магазините и домакинствата. Интересно е, че повечето от тези изхвърлени храни са годни законсумация.

Ситуацията в Полша е малко по-различна. Според статистиката на хранителните банки в нашата страна около 30 % от храната се изхвърля на етапа на производство и преработка. Дистрибуцията и търговията са отговорни за още 10 % от изхвърлената храна, докато цели 6 от 10 изхвърлени хранителни продукти са вещи, изхвърлени в домовете ни.

Хранителните отпадъци и замърсяването на околната среда

През ноември 2022 г. населението на света ще достигне 8 милиарда души. Предполага се, че до 2030 г. броят ни ще се увеличи с 600 млн. души. Непрекъснато нарастващото население означава и повече произведена храна, а следователно и още повече отпадъци.

Когато разхищавате храна, вие не само разхищавате ресурсите, вложени в нейното производство, като вода и енергия. Това води и до ненужно генериране на отпадъци. Изхвърлената храна се озовава на сметищата, където се разлага и произвежда метан - парников газ, който допринася за изменението на климата.

По данни на ФАО, ако хранителните отпадъци бяха държава, тя щеше да е третият най-голям емитент на CO2 в света - след Китай и САЩ. Още по-лошото е, че всички индикации сочат, че този проблем само ще се задълбочава.

Производството на храни също допринася за замърсяването. Селскостопанската промишленост, особено животновъдството, генерира значителни количества парникови газове. Ако тази храна не се консумира, цялата тази енергия, ресурси и емисии отиват напразно.

Хранителните отпадъци и проблемът с глада

Докато милиони тонове храна залежават на сметищата, светът все още е изправен пред проблема с глада в развиващите се страни. Проблемът тук не е в липсата на храна. По данни на Световната продоволствена програма(СПП) в света се произвежда достатъчно храна, за да се изхрани всеки човек.

В допълнение към социалните и геополитическите причини се смята, че разхищението на храна е една от основните причини за глада в света. И докато в развитите райони разхищението на храна е съсредоточено главно върху факта, че не можем да преядем, в развиващите се страни най-големите загуби се регистрират на етапа на отглеждане, прибиране на реколтата и съхранение.

Много често земеделските стопани не разполагат с работна ръка, за да приберат цялата реколта, или нямат условия и технологии за правилното ѝ съхранение. В резултат на това храната загнива, плесенясва или е нападната от вредители.

Световната продоволствена програма (WFP) твърди, че произведената храна, която е била изхвърлена, би била достатъчна за изхранването на 2 милиарда души. А това е повече от два пъти повече от броя на недохранените хора по света. Разбира се, това, че сте спрели да купувате, за да се запасите, и сте намалили изхвърлянето на неизядената храна, не означава, че някъде на другия край на света проблемът с глада изведнъж ще започне да изчезва.

За да се подобри ситуацията в развиващите се страни, са необходими инвестиции в нови технологии и в образованието - неща, които са извън вашия контрол. Това обаче не означава, че не си струва да се грижим за храната. Заслужава си - дори само заради околната среда, проблема с отпадъците и управлението на водите.

Как да намалим разхищението на храна - мини наръчник

Какво можете да правите ежедневно, за да изхвърляте по-малко храна? Ето 10 прости съвета, които можете да приложите отсега нататък (или от следващото си пазаруване):

1. Проучване от 2015 г. показва, че когато смегладни, е вероятно да пазаруваме повече, отколкото е необходимо. И обратно, според проучване от 2022 г., когато сме с къркорещи стомаси, сме склонни да купуваме продукти с по-ниско качество. Чудя се колко от тях след това се озовават в кошчето за боклук.
2. Замразете каквото можете - не мога да ви кажа колко пъти съм готвил за армейски полк. Когато не можете да изядете цяла тенджера супа или всички пържени котлети, не чакайте да миришат подозрително. Просто ги замразете. Можете да замразявате супи, сосове, задушени ястия, деликатеси (кнедли, картофени кюфтета, пълнени зелеви рула) и повечето плодове и зеленчуци. Допълнителен плюс: имате готов обяд за по-дълго време.
3. Не купувайте, за да се запасите: пандемията от коронавируси ясно показа, че не си струва да се запасявате, а в магазините едва ли ще свършат хранителните продукти. Освен това не забравяйте, че купуването на повече продукти, защото са на промоция, обикновено води до разхищение на пари, а не до спестяване. Дори ако купувате по-евтино, но не използвате продуктите и след това трябва да ги изхвърлите - всъщност също изхвърляте парите си.
4. Планирайте храненията си - Това е вероятно най-трудният съвет, тъй като изисква добра подготовка. Ако обаче определите менюто си за следващата седмица, лесно можете да подготвите необходимия списък за пазаруване. Когато отидете до магазина, трябва само да се придържате към него. По този начин можете да сте сигурни, че нищо от това, което купувате, няма да се изхвърли.
5. Поддържайте кухнята си подредена Може да звучи изненадващо, но не намирате ли понякога стар буркан с майонеза в ъгъла на хладилника? Или отворен буркан със сладко, който вече е имал време да развие нов живот? Точно така. И тогава установявате, че все пак наскоро сте купили нова майонеза (или конфитюр), защото сте смятали, че тя отдавна е свършила. Същото важи и за продукти с дълъг срок на годност, като например инстантните - заровени в шкафовете.
6. Направете си консерви Това също е чудесен начин да се уверите, че не изхвърляте плодове и зеленчуци - особено сезонни. Преузрелите (но не гнили или мухлясали!) плодове са чудесни за консервиране. Подаръкът от дядо ви от 20 кг краставици от градината също може да се запечата в буркани.
7. Споделете: Добре, вече имате консерви, но знаете, че няма да можете да ги ядете през цялата зима. Затова подарете по един буркан на вашите приятели или съседи. Пекли ли сте сладкиш, с който не можете да се справите? Занесете парче на колегите си в работата - ще им хареса. И кой знае, може би някой ден те ще ви върнат услугата.
8. Поръчвайте по-малко в ресторантите - когато се храните навън, също можете да намалите количеството храна, която се разхищава. Ако сте от хората, които (като мен) ядат с очите си и им се иска да опитат буквално всичко в менюто... напомнете си, че стомахът ви има граници. Поръчайте по-малка порция и ако не ви стига, поръчайте още. Така ще похарчите по-малко и ще изхвърлите по-малко отпадъци.
9. Съхранявайте храната си правилно: Знаете ли, че растенията, които отделят много етилен, могат да ускорят развалянето на други продукти? Ето защо е добре да държите бананите, авокадото, крушите, ябълките, прасковите, нектарините и доматите отделно от другите плодове и зеленчуци.
10. Култивирайте спасяването на храна- Изтеглете приложения (като Too Good To Go или Foodsi) и вижте кой местен бизнес има изненадваща пратка за продан. Пакетите съдържат храна, която е останала неизползвана в ресторанти, кафенета, пекарни и магазини. Благодарение на приложенията можете да ги откриете и да ги купите много по-евтино - дори на ⅓ от цената.

Толкова от мен, но експертите по хранене, имат още няколко съвета за вас:

Клиничният диетолог Куба Понговски:

"Според мен най-добрият и най-разумен вариант за намаляване на разхищението на храна са списъците за пазаруване. Ако знаем какво и колко трябва да купим, за да имаме какво да ядем например през цялата седмица, ще ограничим изхвърлянето на храна в кофата за боклук. Когато се разхождаме из магазина със списък на това, от което се нуждаем, е по-трудно да изпаднем в трескаво пазаруване и да се сдобием с продукти, които ще използваме само веднъж, а останалите ще изхвърлим. Освен това това ще ни спести време и пари."

Диетолог и личен треньор Марта Качорек:

"Купувайте продукти, които са изпробвани и тествани в дома ви. Ако децата ви не харесват натурално кисело мляко например, а вие сте единственият, който го яде, купете толкова, колкото ще изядете. И не забравяйте, че добре съхранените и неотворени млечни продукти могат да се консумират дори няколко дни след срока на годност.

Ако искате да купите повече, купувайте само предварително опаковани продукти с дълъг срок на годност като резервен вариант. Купувайте хляб всеки ден или всеки втори ден, а неизяденият хляб може да се изсуши и да се направи на сухари. Купувайте плодове и зеленчуци на всеки два до три дни и ги замразявайте, ако знаете, че няма да ги изядете.

Винаги съхранявайте храните според указанията, това ще удължи срока им на годност; бананите ще издържат по-дълго, ако стоят самостоятелно в купа - те не обичат ябълките; авокадото ще издържи по-дълго, ако оставите семка в неизядената част; съхранявайте салатите и пресните билки във влажни условия."

Клиничен диетолог Джулия Скрайда:

"Върху хранителните продукти ще откриете два вида термини: трябва да се консумират до или най-добре е да се консумират преди. Продуктите от първата група са тези, чиито срокове на годност трябва да спазваме. Те не бива да се консумират след срока на годност поради риск от микробиологично замърсяване (напр. хранително отравяне), тъй като продуктът вече се е развалил и не е годен за консумация.

От друга страна, хранителните продукти от втората група ("най-добър до") са продукти, които, въпреки че са с изтекъл срок на годност, изписан на опаковката, не са развалени или са с променени органолептични характеристики (леко различни на външен вид, мирис и консистенция, но не са кисели, нямат плесен и т.н.). - В този случай не съществува микробиологична опасност.

Това означава:

Консумирайте до = задължително спазване на срока на годност.

В идеалния случай консумирайте до = би било добре да се консумира в рамките на срока на годност, но нищо няма да се случи, ако го надвишите с няколко дни.

Какво друго? Ето няколко съвета:

• Добавете остатъците от зеленчуци от приготвянето на храна към омлет, супа, сос или каша.
• Приготвяйте ястия от една тенджера - супи, каши, ризото. Приготвяйте ястия, като почиствате хладилника, не се придържайте към някоя рецепта. Оставете въображението си да се развихри.
• Преди да изхвърлите повяхнали зеленчуци като репички или моркови, защото смятате, че вече не са годни за консумация - накиснете ги в студена вода. Те трябва да се съживят и да станат отново твърди.
• Измийте добре лимоните, целината и морковите и ги поставете в чист буркан със студена вода, след което го затворете. По този начин те ще останат свежи в продължение на 2 до 4 седмици.
• Когато имате много ябълки, си струва да ги държите върху картофите, с опашката надолу. Те ще се запазят свежи в продължение на седмици.
• Сложете зеленчуците от бульона за готвене в блендер, добавете любимите си подправки и блендирайте до зеленчукова паста за мазане на хляб.
• Когато пазарувате, купувайте не повече от 3-4 вида зеленчуци и 2-3 вида плодове.
• Съхранявайте настърганите сирена във фризера. Те се размразяват толкова бързо, че можете да ги добавяте към ястия направо от фризера.
• Съхранявайте във фризера и хлебни изделия. Изваждайте ги ден преди това през нощта, за да размразите необходимото количество."

Добре, съвети как да не разхищавате храна, която вече имате в изобилие. Сега вижте какво да не правите в името на това да спестите изхвърлянето на храна.

Не искате да разхищавате - това е чудесно! Но никога не яжте прекалено преработена храна. Дори когато те току-що са започнали да се развалят.

Вижте също:

• Здравословни рецепти за закуска
• Аспартам в черния списък на СЗО

Свят на нулеви отпадъци

Не само храната се разхищава. Милиони тонове текстил (включително дрехи), електронно оборудване, козметика, автомобилни части... Списъкът може да продължи до безкрай.

И въпреки че светът на нулевите отпадъци засега е по-близо до научнофантастичен роман, отколкото до реалните условия, в борбата с отпадъците имаме едно оръжие - рециклирането в най-широкия му смисъл.

Рециклирането не е само разделяне на отпадъците, но и възможност за повторно използване на неща, които вече не изглеждат необходими. Вие също можете да допринесете за опазването на околната среда, като рециклирате старите си дрехи, електроуреди, мебели, които са ви омръзнали, и други предмети.

Дрехи

Вместо да изхвърляте стари дрехи, които вече не са ви необходими, помислете дали да не ги дарите на местните магазини за дрехи втора употреба, благотворителни организации или специални пунктове за рециклиране на тъкани. Дрехите, които са твърде износени, за да ги носи някой отново, могат да бъдат рециклирани в нови тъкани или използвани като изолационен материал.

Електрическо оборудване

Старите електрически уреди, като телевизори, компютри или мобилни телефони, не трябва да попадат в обикновения боклук. Те съдържат много ценни, но често опасни компоненти, които могат да бъдат възстановени и използвани отново.

Много магазини предлагат схеми за обратно приемане на употребявано електронно оборудване. Съществуват и специални съоръжения за рециклиране на електронни отпадъци, които приемат такива устройства.

Мебели

Старите мебели могат да намерят нов живот, ако ги ремонтирате или превърнете в нещо ново. Ако нямате възможност или желание да осъществите такъв проект, можете да ги дарите на магазини за мебели втора употреба, приюти за бездомни или други организации, които могат да им намерят ново приложение.

Други предмети

Всичко, което е ненужно, но все пак има някаква стойност, може да бъде дарено на други хора. Можете да организирате съседска разпродажба, да продадете предмети онлайн или да ги дарите на местни благотворителни организации.

Не забравяйте, че идеята за нулеви отпадъци е да се сведат до минимум отпадъците, а не да се премахнат напълно. Всяка малка промяна, която правите, е от значение; тя е стъпка към по-устойчив и отговорен начин на живот.

Резюме